Представете си себе си в най-добрия си момент — щастливи, спокойни, изпълнени с любов и лишени от всякакъв егоизъм, негодувание и агресия, вашите най-положителни качества в максимална степен, а най-отрицателните ви качества — претопени до изчезва­не. След това мултиплицирайте този момент във вечността, а това чувство — в безкрайност, и ще получите някаква представа как изглеждате от дру­гата страна.

Без значение колко пъти се прераждаме, колко преживяваме и колко много напредваме духовно, ние ви­наги сме самите себе си, тази удивително уникална комбинация от качества, които са ни дадени и кои­то ни правят толкова отличителни. Ако очаквате да претърпите пълна промяна на личността между тази и другата страна, е също като да се качите в самолет в лос анджелис и да очаквате да слезете в хавай от същия този самолет като съвсем различен човек. Това просто не се случва, а и ние не бихме жела­ли да се случи. Нашата личност е част от нашата същност, част от това, което сме, и част от това, което ни позволява да се разпознаваме един друг тук и у дома, и от един живот на земята до друг.

Помислете за хората в живота си, мислете за тях един по един. Без значение дали сте убедени или не в съществуването на прераждане, направете едно прос­то упражнение, като се запитате: „ако има такова.Нещо като минали животи, познавал ли съм този чо­век преди?". Спрете се на първия отговор, който ви идва наум, без значение дали той е „да" или „не". Ако той е „да", запитайте се дали в този човек няма не­що познато в мига, когато сте го срещнали за първи път, като това няма нищо общо с неговия външен вид, а е някаква вътрешна, уникална комбинация от качества, която ви кара да кажете „това си ти!" за някой човек, който, както се предполага по всички правила на света, е напълно непознат.

Това разпознаване на уникалните качества на дру­гия е нещото, което ни държи вечно свързани от дру­гата страна с добавката, че напълно си спомняме все­ки преживян миг там и на земята, така че няма ни­каква загадка как и откъде се познаваме. Ако всички се превръщахме в бели листове или в идентични ходе­щи късове от любов всеки път, когато правим пре­ход от това измерение до другото, как на земята (или не на земята) бихме се разпознали един друг отново?

нашата същност ни е да­дена от бога, вечна и единствено наша, което ни помага да си отговорим на един въпрос, който разби­раемо защо често ми задават. Защо ние невинаги се появяваме, когато ни извика любим човек? Това е особено объркваща тема, когато добавите факта, че като духове от другата страна ние можем едновременно да сме на две места. Така че защо, осо­бено когато някой любим човек ни моли да се появим или да проговорим, ние невинаги можем да удовлетво­рим неговото искане?

Една от причините е първичната човешка приро­да, която носим от едно измерение в друго. Във всяка група хора и тук, и от другата страна има лидери и последователи, говорители и слушатели, отворени и затворени. От време на време ролите могат дори да се променят, точно както ние на земята понякога имаме дни, в които щастливо вдигаме телефонната слушалка, а имаме и дни, в които оставяме да се включи телефонният секретар, който да приеме съобще­нието, или въобще не се интересуваме кой ни се обажда, без това да има нещо общо с отношението ни към човека, който вероятно звъни. Няма причина да приемем, че моментално губим нуждата си от уедине­ние от другата страна, ако това винаги е било част от нашата природа.

Има няколко различни про­цеса, през които можем да минем по пътя на нашия преход до другата страна. Някои от тези процеси отнемат твърде дълго време според земните стан­дарти и ние не можем да съберем силите си като ду­хове, включително и способността да се намираме на две места едновременно, докато преходът у дома не приключи напълно. Добавете към това и факта, че не можем да се локализираме на две места и докато сме приковани към земята или очевидно, когато сме в утробата по пътя към друг живот на земята. Така става все по-малко изненадващо, че не всички от на­шите починали близки могат да хукнат към нас всеки път, когато ги помолим.

Друг факт от духовния свят е, че някои обстоя­телства изискват от нас да сме изцяло и напълно при­състващи и затова временно не можем да се локализи­раме на две места. В духовния свят ние винаги имаме способността да бъдем едновременно на две места и само в някои случаи временно не можем или не искаме. Тук може да ни се вижда потискащо, но когато сме от другата страна, обградени от цяла вечност на стимулира­ща, вълнуваща работа и учение, общуване и прияте­ли, които обичаме, аз ви обещавам, че вие ще оцени­те възможността да избирате кога да се появявате на две места, посещавайки вашите близки по тяхна молба, и кога да казвате: „обичам ви, но точно сега не мога".

Животът никога не свършва. Животът винаги е бил и винаги ще бъде, така че на никоя обитаема пла­нета такова нещо като „край" не съществува. Защо? Защото другата страна на всяка населена планета, която обгръща всяко живо нещо, с изключение на тъм­ните същества, които отказват светлината на бо­га, е вечна и безсмъртна. Когато населените планети станат по-духовно нап­реднали и по-малко отделени една от друга и особено когато околната им среда вече не може да поддържа Живота, техните други страни започват да се сли­ват в огромна безкрайна универсална друга страна. Ако утре земята бъде разрушена — но чуйте го от медиум, тя няма да бъде, — ние и нашата друга стра­на ще се присъединим към съществата, чиито плане­ти вече са завършили своите естествени цикли, кои­то живеят същите блажени, щастливи, свещени жи­воти, които очакват и нас отвъд звездите, където нашият космически дом отвъд дома вечно процъф­тява.

Космическата друга страна е огледално отражение на вселената, населена от въплътени духове и духов­ни водачи и месии от ненаселените планети във вся­ка съществуваща галактика, която има своите анге­ли и своя съвет. Жителите на космическата друга страна са най-напредналите във вселената и все пак те не са обичани повече от нашия създател, откол­кото сме обичани ние, тези, които още не сме отиш­ли там.

 е обожавано място в космическата друга страна. Важно е да се подчертае, че когато отидем у дома, ние не пристигаме там за първи път. Връщаме се към много осмислени животи, стимулиращи занимания, учене и изследване, хобита, които са ни липсвали през краткото пътуване до земята. Започваме откъдето сме спрели, като правим всичко, което обичаме, и се радваме, докато го правим, като се връщаме не само към нашите отговорности, но и към прекрасното об­щуване, на което никога не можем напълно да се нас­ладим, когато не сме там. Не се споменава достатъч­но често, но съм щастлива да го отбележа специално тук: ние се забавляваме от другата страна. Не би било рай, ако не го правехме.

И вярвате ли или не, един от най-големите източ­ници на забавление е ученето. Няма никакво съмнение, че сме много по-умни от другата страна отколкото тук. Нашият ум отново се разширява до пълния си капацитет, когато стигнем там. Спомените за всичките ни минали животи и за всичко, което сме научили през тях, се връщат, освободени от хаотич­ните граници на земното съзнание. Ние отново се свързваме с неограничения от времето интелект, кой­то е наше рождено право от момента, в който на­шият дух е сътворен, и е толкова вълнуващо и ес­тествено да си го получим отново.

Но дори и с ума, който имаме, и цялата вечност за учене, тук у дома е страхотно наистина, защото ни­кога не можем да научим всичко, което може да бъде научено. Определението „всезнаещ" е строго запазено само за бог. Може би сте слушали хора, които са се върнали от преживявания, близки до смъртта, да казват, че божествената светлина, сияеща пред тях в тунела, изглежда, съдържа цялата мъдрост и знание, каквато е наистина бялата светлина на светия дух.

Някои от тези хора дори се завръщат като специа­листи в някоя област, които преди това са им били съвсем чужди — от аритметиката и астрономията до световните езици и способностите на медиум. Причината е, че дори и за краткото време, през кое­то напускат телата си и посещават другата стра­на, това им дава възможност да възстановят вроде­ното си знание и могат да запазят част от него, ко­гато решат, че все още не са си свършили работата на земята и се върнат. Бог ни е дал удивителен ум и толкова сложна вселе­на, че не можем да изчерпим който и да е предмет от нея.

А от другата страна има каквито курсове пожелаете — с изключение на тези, които могат да причи­нят вреда, несъгласие или насилие — и те са препода­вани от най-просветлените умове, познати на све­та. Понякога изучаваните области съответстват на кариерите и хобитата ни на земята. Но те могат да предизвикат далечни копнежи в нас, които не можем да задоволим, докато не се върнем отново у до­ма, към който принадлежим. Има случаи, когато уменията и способностите ни се пренасят тук от другата страна и така се получа­ват гениите и пророците. С божественото ръковод­ство тези напреднали духове издигат човечеството до нови висоти и ако им обърнем достатъчно внима­ние, те позволяват на всеки от нас да надникне в нашата собствена вечност. Ние учим у дома, когато дори сме „завършили", за­щото потенциално учението няма край, щом обича­ме онова, което изучаваме. Ние учим, защото учение­то ни носи радост, защото нашите безкрайно жадни за знания умове са ни дар от бога, който иска ние да му върнем този дар.
 
А също учим, защото резултатите от нашето уче­не са в полза на цялото човечество на земята и за цялата вселена. Колкото повече почитаме другата страна като дом и празнуваме връщането си там след всяко прераждане, толкова по-дълбоко сме загрижени и повече обичаме земята. При цялото й несъвършен­ство тя е нашият дом извън дома, където ние живе­ем, учим се, борим се, пропадаме и успяваме, обичаме и страдаме, стараем се да се справяме по-добре, напус­каме го и можем да изберем пак да се върнем един ден. Свързани сме със земята, искаме да помагаме на това място и на хората, които сме оставили там, а от другата страна ние имаме възможности, способнос­ти и желанието да го направим.

 

Откъс от книгата “ЖИВОТ ОТ ДРУГАТА СТРАНА на Силвия Браун и Линдзи Харисън