Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. Обсъждане на хип­нотерапията и терапевтичната й полза в разкрива­нето на душата привлича най-силно вниманието на хората желаещи да се подложат на нея. Връщането в несъзнател­ното за възстановяване на спомени от минали прераж-дания и живота между тях лекува, когато човек стиг­не до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Този процес води до по-голямо просвет­ление за съзнанието, особено чрез осбобождаването от натрупаната отрицателна енергия.

След проведени такива сенси клиентът може да осъзнае:

А. На този етап клиентът в състояние ли е да иден­тифицира желанията и стремежите на душата си?

Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?

В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като изпол­зва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?

Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бър­зо корените на емоционалните рани. И все пак трав­мите не изчезват единствено с припомняне на източ­ника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху ду­шата. Терапията намалява заблудите и обър­кването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина. В травмиращи сцени, свързани с моментно­то прераждане на определени обекти, е вьзможно ефек­тивно да се използва разграничението на ума от ду­ха, за да се извлече информация директно от душата.

Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види непод властните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоя­щия ти живот си ценен за други. Във Вселената е крайно Вдъхновяващо. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Уса­мотението, отдалечаването от разсейващите фак­тори на ежедневието отпушва каналите на вътреш­ния интуитивен глас.

Една от ползите, които добивате от редовното възстановя­ване на връзката с духовния свят след терапията, е общуването с духовния ви наставник. Духов­ните наставници са истинските лични терапевти. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътена­та душа срещу вас е истинският терапевт. Тайната на добрия лечител е в смирението, защо­то ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Да­леч по-добре е да упражнявате загриженост и съпри­частност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената ду­ша, е акт на свято доверие и ние трябва да го по­читаме.

След като се запознаят със съществуването си между преражданията, клиентите се изпълват с но­ва решимост да се справят достойно с изпитания­та през остатъка от живота си. Вече знаят, че тя­лото им е скъпоценен дар, в чието избиране са учас­твали и самите те. Гледат на живота като на възможност да се учат и да се обогатяват и това ги кара да се чувстват по-уверени в себе си. Но най-вече осъзнават, че в тяхната реалност има ред и цел. След сеансите клиентите ми споделят, че вече ра­ботят по-съсредоточено върху най-важните неща в живота си.

Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна сис­тема, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една лич­ност, която ще съществува само в този живот. На­ричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спо­мени, така че откриването на истинската ни същност е доста илюзорна вьзможност. формирайки представата за себе си, хората твърде много разчи­тат на своята сетивна и емоционална реакция на ин­формацията, идваща от мозъка, физическият ум мо­же да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от окол­ната среда на планетата и емоционалните ни реак­ции към тях.

Егото най-общо може да се определи като мисли­те, спомените и възприемането на живота от безс­мъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се в ог­ледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?" За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и би­ологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се из­меня рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският Аз дава основата на истинската ни същ­ност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в ед­но човешко същество и според мен, когато тази де­ликатна връзка се наруши, това води до психични за­болявания и може би престъпно поведение.

Когато достигнем Аза на душата си, ние сме в със­тояние да схванем вътрешните белези на безсмърт­ния си характер. Това дава дълбоко усещане за истин­ската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина терапията се стреми да по­могне на клиента да осъзнае кой е, като възстановя­ва несъзнателните спомени за сливането на ума с тя­лото. Терапията всъщност е духовно търсе­не с цел по-дълбоко самоосъзнаване.

Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент натялото-приемник. Душите разчитат на плановици­те от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на даде­но тяло има за цел да комбинира дефектите и сил­ните страни в характера на душата с даден човеш­ки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуи­ция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причи­нява двойствеността между ума и духа в телата ни.

Двата Аза може да се слеят напълно или пък да по­казват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опози­ция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опо­зиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е по­искала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контроли­раща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.

Терапията не може да гарантира, че разпоз­наването на истинската същност ще реши автома­тично противоречивите емоции и нагласи на клиен­та. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в жи­вота на клиента.

Откъс от книгата “Живот между преражданията” на д-р Майкъл Нютън